понеделник, май 13, 2013

В царството на лалето (пролет в ботаническата градина в Балчик)- TOUR 28 / април 2013




Лалето- какво знаем за това цветно прелестно създание? 


За съществуването му се споменава в староперсийската литература още през 9 век. На нашият континент (Европа) се появява едва през 16 век, пренесено от Мала Азия. 


Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ - от турската дума "тюрбан".  


Най-голямо естествено местонахождение и разнообразие има в Памир, Хиндокуш и планината Тян Шан. В продължение на над 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. 




Много от нас свързват лалетата с Холандия, тъй като цветето е символ на тази страната, а тя е и най-големият производител на лалета.


Счита се, че в  Холандия, красивото цвете се появява благодарение на Ожие Гислен дьо Бусбек (Ogier Ghislain de Busbecq), (1522-1592) фламандски благородник, пребивавал от 1556 до 1562 година в Цариград като посланик на австрийския император Фердинанд, при двора на Сюлейман ІІ Великолепни. Страстта му към билките и растенията го подтиква да изпрати луковици на лалета от Османската империя на своя приятел Чарлз дьо Леклюз (Charles de l'Écluse), още през 1554г. Чарлз дьо Леклюз от своя страна пък, успява да отгледа и аклиматизира растенията в Ниските земи.

Популярността на лалето нараства и то започва да се отглежда в Обединените провинции (понастоящем Нидерландия) по-сериозно около 1593г. Историята му е главозамайваща, но няма как да не спомена поне един любопитен факт, а именно че "перлата на пролетта" в Холандия предизвиква небивал интерес, прераснал в мания (tulipomaniа, tulpomanie, tulpenwoede, tulpengekte and bollengekte), която достига своя пик през пролетта на 1637 г. Тогава единични луковици на лалета са били продавани на стойност 10 пъти по-висока от годишният доход на квалифициран майстор занаятчия.......

И така днес можем да наблюдаваме багри, различни листни форми и многообразие от цветове. 



Според казахския епос в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълго време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж го съгледало малко дете. С радост то дотичало до поляната и с нежните си ръчички докоснало цветето. Пъпката се разтворила и голямото човешко щастие литнало по земята.
В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие

Още от миналата година в главата ми се зароди мисълта, че би било удачно през пролетта , в сезона на лалета да си организираме разходка до Ботаническата градина в Балчик. В началото на Април започнах да проверявам кога ще настъпи точният момент за постигане на целта. И "воала", след кратки колебания в края на месеца дружно се отправихме към цветния рай. 
Времето беше изключително приятно за разходка.
Бяхме едни от първите посетители, да не кажа и първите, достатъчно условие да се "накефим" на шаренията, необезпокоявани. Различните сортове и цветове, подредени в групи и лехички направо ни омагьосаха. Какво разнообразие, каква палитра?!











След дълго, дълго, дълго въртене и обикаляне около всеки вид, както се забелязва от количеството снимки, се отправихме към другите части на градината.
По-нататък в „Божествената градина” ни посрещнаха весели теменужки в какви ли не краски. 








Дойде ред и на кичестите парички (белис). 




Навсякъде се носеше аромат на цветя и цъфнали дървета. 


 







Пролетта беше в стихията си.. 
И друг път съм посещавала това място, но този път бях направо зашеметена.
Нямаше как да пропуснем останалата част от комплекса. А и историята на това място си я бива. Насочихме се и към дворцовата част. Дворцовият комплекс и градината към него (ботаническата) са дело на румънската кралица Мария Единбургска (Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.), която по рождение е наследник на две големи аристократични фамилии- на британското кралско семейство и на руското императорско семейство., а на седемнадесет става съпруга на Фердинанд — племенник на румънския крал Карол I. Прелестното кътче, всъщност е играело ролята на лятна резиденция за кралското семейство, но е било нещо повече за своята създателка, за което тя пише: „Това беше моето завръщане към морето – моята първа любов.“ 
В този момент около вила „Тихото гнездо” (личната кралската резиденция) беше доста пусто, но все така очарователно на фона на градината и морето. 




Липсваха красивите лилии в езерцата, но след време ще дойдем  да хвърлим един поглед на тях и розите. 

Статуята на Дева Мария - пътеводната звезда на моретата, свидетел на множество събития и различни съдби, беше устремила поглед напред към хоризонта, където морето се слива с небето. 
Поседнахме на небезизвестният мраморен трон, пропътувал хиляди мили от Флоренция, но превърнал се в любимо кътче за Мария, където тя се е усамотявала, взирала и любувала на морската шир. 


За миг се поспряхме и на „Моста  на въздишките”.


След него водата пада и образува красив и шумен водопад. 


Каменните пейки под най-голямата на Балканите магнолия, привличаха под сянката ѝ


В „Храмът на водата”, група фотографи заснемаха фотосесия на модели, които тактично избегнах,

а алеята след него ни отведе до скрития под клоните на големи дървета параклис „Стела Марис”-„Звездата на морето”.


Вода от два извора тече през канали, пада във вид на водопади, излива се във водоскоци. 




Сякаш попадаме в приказното царство на цветята и водата.
Цялата обиколка отвежда в друга епоха, осъвременена от изобилието на видове и експлозия от цветове, особено на лалетата.
Ах, тия лалета!!!Тази пролет са моят хит!Не можех да се откъсна от тях! Едвам си тръгнах.
Зашеметяваща гледка, останала завинаги в съзнанието ми!
Задължително посеете Ботаническата градина през пролетта!
Надявам се да съм успяла да предам това, което видях и изпитах самата аз през този ден!

 


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!















Още за Албена тук:






Няма коментари:

Публикуване на коментар