Пролет в Албена- TOUR 78/ април 2015



Месец април е почти към своя край, но истинската топла пролет, като че  ли още я няма. За поредна втора седмица отлагаме карането на велосипед през почивните дни и това по вина на времето.
За щастие, през последният уикенд на април времето беше благосклонно към нас, а ние се възползвахме максимално от предоставената ни възможност...

****
Събота,събота, събота!
Рано сутринта се стягаме за предстоящата ни велообиколка из Албена.
Нямах търпение да усетя слънчевите лъчи по лицето си, вятъра в косите и удоволствието от карането на колело.
Около 9.30ч. бяхме на входа на КК Албена, пред автомата за билетчета и четяхме инструкциите. Натиснахме бутона, автомата изплю билет, бариерата се вдигна и така започна един великолепен ден.
Паркирахме още в самото начало, близо до админстрацията.
Естествено, веднага забелязах нацъфтелите наоколо лалета и се втурнах в захлас да търся интересни гледни точки.



Идеята да караме колелета в Албена си беше просто гениална. Все още ги  няма  тълпите. Tук- там някой работник, един- двама подранили туристи, а от близкото заведение кънтеше италианска музика. Истинска романтика!!
С напредването на деня се появиха още хора, но като цяло обстановката в курорта е изключително спокойна- тихо е и много приятно.
Вече на колелетата, се понесохме по първата появила се отбивка.
Наложи се да спрем почти веднага. Беше просто невероятно. 

Цялата гора, покрита с цъфнали лютичета. Спираш, заслушваш се – птичите песни са направо опияняващи. Свеж въздух и разкошно време....

Един завой- спираме, снимаме, гледаме. Тъкмо тръгнем- спираме, снимаме, гледаме и така няколко пъти, докато най-накрая излязохме на друга по-главна улица. 

 

Има-няма час за една, не чак толкова дълга алея.
Сега от ляво виждахме морето- красив пейзаж, а от дясно, макар на места да се бяха образували блата, беше Батовска река.
Бих искала да поясня, че част от резерват Балтата попада в пределите на курортен комплекс Албена. Лонгозните гори приютяват множество интересни представители на флората и фауната. Успяхме да видим блатното кокиче, чийто цветове се забелязваха покрай пътя, та чак навътре в лонгоза.

Вече караме по всички алеи, по които не  сме минавали. 


Шмугвахме се навсякъде, откъдето можем да минем, по пътечки, мостчета, а за най-накрая си оставихме крайбрежната алея. Плажът така силно привличаше със своя ситен пясък

 

Морска шир, докъдето поглед стига. Малки вълнички се разбиваха на брега. Поспряхме, за да се отдадем на идилията около нас, която ни помогна да разчистим съзнанието си от грижи, проблеми и просто да оценим момента.
Вече беше почти обяд.
Навлязохме навътре в комплекса и пътят ни отведе до „Къмпинг Фея”. Вниманието ми отново  привлече  лютичето, което бе буквално избухнало в жълто около бунгалата и съседната гора.



Седнахме на една пейка и затворихме очи- жужене на пчели, полъх на вятър, свеж, пролетен аромат, птички, слънце...Ако не бях гладна, сигурно щях да се залепя за тази пейка, а току- виж и поспя!
Върнахме се на крайбрежната алея и решихме да се подкрепим с нещо леко за обяд.

 

По-късно покарахме още малко. 
Чувствахме се отпочинали и заредени, така че вече можеше да се прибираме.
Отново сме до бариерата.
Този път стоя до един  „пей стейшън” и чета инструкциите. Подавам на автомата билетчето, което взехме сутринта. Глътва го.  Подавам банкнота от 10 лв. и виждам как тя изчезва на мига.
Шест лева! Това е таксата, която ви дава право да влезете с автомобил в комплекса и да пребивавате там.
“Дрън, дрън, дрън, дрън“- четири монети по един лев, ресто за мен  ;) 
Ами, ако нещо не проработи този автомат?.....

----------------------------------------------------   Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
-----------------------------------------------------


Още от  Албена  тук:






Коментари

Популярни публикации