Магията на Северното Черноморие

Публикувано от Катя Токушева / CIELO септември 07, 2016

Магията на Северното Черноморие - TOUR 96/ август 2016

Събота , средата на август. Денят е малко хладен и ветровит, особено преди обед.

Някак плахо загатва за края на лятото. Не че няма да има още слънчеви и топли дни, плаж и летни емоции, но ни подсказва, че есента е близо.

С приятели, които са ни на гости, решаваме да си направим разходка по Северното Черноморие.

Първата ни спирка е нос Чиракман. Не сме се връщали към тази прекрасна гледка вече няколко години. Установяваме, че тя все още си е прекрасна, макар бетонът наоколо да се увеличил.

Както и последният път, стигаме до няколко задънени улички, преди да уцелим вярната, която да ни изведе към панорамата. Нямаше тълпи от туристи – или беше рано или времето ги уплаши.

Продължихме към едно красиво кътче, което напоследък е любимо място за плаж на много хора, най-вече румънци- залив Болата.

В Българево (по пътя към Калиакра), се усещаше оживление и пред всяка къща се продаваха златни, сочни пъпеши. Всеки предлагаше различни оферти и сортове от сладките плодове. Всеизвестен е фактът, че тук се отглеждат най- сладките пъпеши и дини. Не устояхме на съблазнителното изкушение и си взехме един. На следващият ден се насладихме на вкусът, сладостта и сочността на пъпеша от Българево.

Другаде няма да откриете такива пъпеши!

И на Болата все още беше спокойно и липсваха многото хора.

Ветровито на плажа, а отвъд морето бушуваше. Качихме се към военното поделение, откъдето се вижда целият залив.

Освен девствената красота на залива, в допълнение получихме облаци, силни пориви на вятъра, вълни, пенещи се във вид на дантела и малко слънце, което да подсили цветовете на червените скали.

Естествено не закъсня моментът, в който цялата идилия се развали - кола, след кола и ако може да спрат направо до водата...

Но, аз не разбирам и явно не съм в час....

Вече наближаваше обяд, затова решихме да се насочим направо към Шабла, да хапнем при Бай Пешо. ( Шабленски следобед )

Малко преди Шабла, спряхме да се порадваме на разбиващите се вълни.

Пръските бяха навсякъде.

Жестоко. Едвам тръгнах..

При Бай Пешо всичко беше заето. През лятото в рибарското селище на нос Шабла е по-живо, а само на няколко метра от фара

открихме свободни места в заведението „Фарът“, където похапнахме вкусна рибена чорба и пресен сафрид. Слънцето измести тежките облаци и жегата се увеличи. Все още е горещо лято, така че към обяда добавихме и по една студена бира. Доволни и сити се отправихме още на север. Следваща спирка - Дуранкулак.

Най-после ни се отдаде възможност да посетим „Археологическият резерват“, който се намира в сърцето на Дуранкулашкото езеро, разположен на Големият остров.

Там са открити останки от най-древният каменен градеж в Европа – неолитно селище, с едноетажни жилища.

Преди достъпът често се ограничаваше от водата, която заливаше пътя между острова и сушата, но вече има изграден мост сред растителността на езерото, както и туристически информационен център, където може да изгледате кратко видео, за да се запознаете с подробности за руините.

Самото езеро - лиман, отделен от морето с пясъчна коса, се е образувало преди 10 000 години, в резултат на потъване на земни маси.

От вишка в северната част на езерото, над папурите виждахме пясъчната коса- част от плажът на Крапец. Цветни хвърчила бяха изпъстрили небето. От вишката в северна посока се ширеха ниви с почти узрял пипер/ чушки.

В този район са всеизвестни два факта:

1. Чушката е пипер и не спорете по въпроса.

2. Отглежда се най- хубавият пипер в страната.

Още по-напред, можеше да различим къмпинг Космос и последните български територии.

.....

Беше време да се върнем към Тюленово.

В този ден приключваше арт-фест и гъмжеше от хора, разхождащи се по скалистият бряг, любуващи се на разбиващите се вълни, невероятните гледки и скални феномени.