“Завръщане”- TOUR 101/ май 2015

 ( крепост Кракра,  Копривщица, Мъглиж, Шипка, Търново)




Докато навън е истински студено и снежно, в "Обиколки със Сиело" ще се прехвърлим към пролетно, цветно, майско време и нашето завръщане след приключенията по Трънските земи и Сърбия. 

Ако погледнем пътната карта, това си е прекосяване на страната от приблизително най-западната до най-източната точка. Бонус - още десетки спирки.
За целта си отпуснахме още една нощувка и без да бързаме потеглихме към къщи (Варна).
Още при организиране на маршрута, бях поставила няколко цели, едната, от които отпадна много бързо. „Подземният минен музей“ в Перник, който на снимки изглежда доста привлекателно. Работното време, тогава и изискването за влизане на група поне от 5 човека, бързо охлади зараждащият се ентусиазъм.
Така и така сме в района, защо пък да не се отбием до нашумялата в последно време крепост Кракра?
Виждаме крепостта на хълма, но не можем да уцелим верния път, за да я достигнем. Отне ни известно време. Пообиколихме, но успешно паркирахме, забележете, първи пред входа. 

Беше още съвсем рано. Хората тъкмо отваряха.

Обиколихме руините и реставрираните (модерни) части. Поговорихме си с уредничката и потеглихме. 
Времето беше някак динамично. От слънце, до облаци и ситен дъжд.

Спряхме на Антоновският водопад.

Минаваше обяд и тогава Никола предложи да се отклоним към Копривщица. Колоритна, пролетна Копривщица. Как да откаже човек?


Тъкмо беше преваляло. Още се носеха тъмни облаци, а наоколо всичко беше нацъфтяло и сякаш получило нова сила за живот. Толкова цветове, та чак се опияняваш. 















Пролетта ти се усмихва и те кара и ти да се усмихваш. 
Обикаляхме из уличките и със стаен дъх очаквахме, какво ще изскочи зад поредния ъгъл.

Отново трябваше да тръгваме.
Наближавахме средата на пътната карта, а вече се чувствахме изморени и решихме да пренощуваме в Мъглиж. Малко, китно, заобиколено от скали градче, криещо неподозирани възможности за хората наслаждаващи се на природата, любителите на водопадите и преходите.
След кратка почивка, в късния следобед се отправихме на опознавателна обиколка.. 
В главата ми се зародиха няколко идеи, изискващи минимум по 3 дни за изпълнение, повечко ентусиазъм и подходящо време.
Ще почакаме, пък ще видим!
В посока село Селце, на около 2-3 км високо над Мъглиж, се намират останки от крепост, известна с името Горенски град.




Хълмът беше зелен, ухаещ на букет от билки и горски подправки, нацъфтели цветя, храсти и дървета. Гледката към Мъглиж, Казанлъшката долина, Средна гора и още и още, те поглъща изцяло. 






Можеш да стоиш и да съзерцаваш с часове. Наоколо се издигат високи скали, а ниско долу шуми Мъглижка река.



Крепостта е била голяма, но от руините не е останало много и са пообрасли. Различихме останки от стена, кула и сгради.
Полюбувахме се още малко на тишината, спокойствието и чистия въздух и се прибрахме за вечеря. Наложи да се превеждам цялото меню на скромната къща (нямаше на английски), в която бяха отседнали, на семейство ирландци, които обикаляха България, главно места с римски забележителности. Подготвят се, организират се и после водят групи от чужбина, запалени по римската епоха.  Не мина без смешки, особено в частта, когато се опитвах да им обяснявам традиционните български ястия.
На следващия ден, отново тръгнахме рано. През Шипченският проход.


Отдавна не бяхме случвали на ясно време там. Имахме цял ден на разположение, така че не пропуснахме да се качим до паметника. 


Този път обиколихме и наоколо, а Никола се качи на покрива на паметника, където наблюдава с далекоглед и прави снимки отвисоко.



Скоро пристигнахме и в Търново. Нямах търпение да се поразходя из града. 




Минахме по Самоводската чаршия, по централната улица, направихме и задължителните снимки. 


Традиционно, няма как да си в Търново и да не хапнеш в някое от известните места там. Речено, сторено!
Доволни, се съсредоточихме към прекосяването и на останалата половина от пътната карта. Без повече спирки :(
Колкото и да исках да забавя самото завръщане, след няколко часа се озовахме обратно в реалността, но с куп нови емоции и впечатления.

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

Коментари

Популярни публикации