“Здраво Србија”- TOUR 100/ май 2015

Здравей Сърбия...
(Погановски манастир, езерото Власина)



Връщам се отново към Запада.
След два-три дни трамбоване по трънските пътеки и околността имахме нужда от малко почивка.
Бяхме си запланували посещение в Сърбия и вече тръпнех в очакване на неочакваното.

От Брезник хванахме пътя за Сливница. За първи път пътуваме през този район. Беше много интересно, въпреки състоянието на пътя. Силно се надявам вече да се е сдобил с нов асфалт.
Преди Сливница, вниманието ни привлече някакъв странен бетонов паметник.


Намирахме се в с.Гургулят. Отбихме.


Пантеон Майка България“. Наистина размерите му са внушителни. Построен е в чест на загиналите в Сръбско - българската война.

Продължихме към Сливница, от там към Драгоман и не след дълго вече бяхме на ГКПП Калотина. Обменихме някой лев. Сдобихме се и с подарък, идеална добавка за днешния ден - пътна карта с отбелязани забележителности на Сърбия. След няколко минути вече бяхме и на сръбска територия. Пътувахме към ждрелото на Ерма и Погановският манастир. 
Минахме през Димитровград (Цариброд), като непрестанно се озъртахме, за да попием от обстановката. Свихме в посока Суково.
И някъде по пътя: „Ето ги скалите, уау..спирай, спирай...!“


Село Власи в подножието на скалите, откъдето всъщност започва „истинското“ ждрело на р.Ерма. Реката тече от дясно, а пътят преминава буквално през скалите, подобно на Буйновското ждрело



Тясно е и не особено подходящо за спиране.

Ето го и Погановският манастир „Св.Йоан Богослов“. 

Тайничко си мечтаех да го зърна на живо, но тази малка мечта беше заседнала нейде дълбоко и едва ли щеше да види бял свят. И изведнъж, ето. Взе че се сбъдна. 





Дали защото го исках, дали защото беше пролет, но мястото наистина ме очарова. Беше спокойно и нямаше туристи, ако не броим две лелки. Разгледахме църквата отвътре, взехме си сувенири и решихме да обядваме, макар да беше малко рано за обяд.


Така или иначе небето притъмня, чуваха се тътени и изведнъж заваля такъв порой, че нямахме друг избор, освен да се приютим в заведението насреща. Поръчахме прясна пъстърва, придружена от някакво сръбско пиво. Навън се лееше като из ведро, но на кой му пука!
Е, по план това беше нашата основна сръбска цел -  да посетим Погановският манастир и да видим ждрелото на Ерма и в тази му част. 
Но пък да бием толкова път, само за това? Не си струва, нали? Не бяхме се подготвили за други забележителности, но си ни знаете - „Винаги избирай различен път на връщане“. И всъщност си тръгнахме, спазвайки максимата си. Да минаваме пак през България и онези разбити пътища - в никакъв случай. Алтернативата изглеждаше много по-вълнуваща. Решихме да обиколим през Сърбия, следвайки пътя през някои от селата на Западните покрайнини, а обратно в България щяхме да влезем през Стрезимировци или направо в Трънско. Още едно от населените места, разделено буквално през къщите, по силата на Ньойския договор.

Междувременно дъждът спря. Въздухът стана свеж. Ние продължихме по поречието на Ерма и внушителните скали на Гребен планина.


От  с.Трънски Одоровци имаше табела, която ни накара да спрем.


Село Петачинци, разказвах ви за махалата Богойна, която е част от него, останала заедно с гробището на българска територия. Някак много мъчно ми става. По-късно погледнах на картата. В близост беше и с.Врапча (сръбското) и естествено с.Врабча (българското).
Ето и Трънска Банкя. Дали четох миналата година или някой ни разказа, не помня, но се е предвиждало отварянето на КПП, което да свързва Трънска Банкя със Звонска Баня. Помните славата на Трънска Банкя? Първият минерален басейн, открит в България. Звонска Баня е била курорт, вероятно черпещ минерална вода от същия този извор или все още е, не знам, но имах усещането, че сме сме се върнали 20-30 години назад във времето.. Не се мярка и жива душа. Вярно, не сме в сезона и това сигурно е нормално. Убедена съм, че през лятото пейзажът изглежда различно.

Напред по пътя.... Редуват се малки селца, с по един общ магазин, тук-там натрупани дърва за огрев пред някоя къщурка. 



Обгърнати от зеленина, свеж следдъждовен въздух и витаеща самота ме обзема неясна тъга.








Караме, караме.



Пътищата са ту в дупки, ту някой кърпеж и стигаме до Своде. Тук цари оживление. Градът е по-голям, а обстановката някак по-колоритна. Малко объркахме посоката, но беше за кратко и  отново бяхме подхванахме верния път към Църна Трава. 


Бяхме се запътили към езерото Власина.
Предният ден, говорихме със Снежи от Варна (надявам се, че ни помни), която по случайност беше отседнала в същото трънско хотелче, където се бяхме настанили и ние. Всеки ден обменяхме информация. Един от дните, беше се организирала, за да посети въпросното сръбско езеро, което е на не повече от 23 км от границата. Пътува с някакво бусче от автогарата на Трън, което е трябвало да я върне обратно. Същият следобед, обаче така и не се е появило в уречения час или нещо са се разминали. Снежи успява да се добере до границата (май с гранична полиция, вече не си спомням точно) и от там до Трън върви пеш през нощта (~ 20 kм). На всичкото отгоре, не беше изобщо впечатлена., но вярвам, че  ще помни този ден цял живот.
Та и ние решихме да видим езерото, а ни беше и на път.





Езерото е много обширно. Намира се на височина 1210 м. Беше доста по-хладно и заваля. Наоколо се мяркаха табели за хотели, но както стана вече ясно  - сега не му е сезона. Все едно на Златни през зимата. Картинката е същата.


По-нататък пътят се виеше покрай езерото, а в далечината се издигаше планина. 


Върховете ѝ бяха покрити със сняг.


Към БГ.
В късният следобед бяхме на ГКПП Стрезимировци.
Дали се чувстваме удовлетворени? Да видим:
▣ Посетихме Погановският манастир
▣ Видяхме „истинското“ждрело на Ерма, което ден преди това съзерцавахме от вр.Руй.
 Преминахме през голяма част от територията на Западните покрайнини.
Че какво да му е?
Ммм да, сега се сещам какво всъщност ме човърка. Това беше последният ден от престоят ни в Запада. Утре тръгваме обратно към Варна, с няколко спирки разбира се и една допълнителна нощувка.
Но неизвестността, дали някога пак ще тъпчем по трънските пътеки, сама по себе си потиска.....

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!
======================================================

Още  от  Запада

Коментари

Популярни публикации