петък, август 26, 2016

Боженишки Урвич, Скравена, Ботевград – TOUR 95/май 2015




Всички сме чували за Боженци, a за село Боженица?
Боженица е малко селце, скътано в  подножието на Ботевградският Предбалкан, потънало сред високи скали и зеленина. Поне през  май, както го сварваме ние, е зелено и  свежо.


 В края на селото преминаваме по каменен мост, над река Бебреш.



На три километра в южна посока се издигат останките на не толкова  популярна  крепост – Боженишки Урвич.
Трите километра, преминаваме през гориста местност. Усещаме как въздухът сякаш се пречиства. Всичко е зелено, а сред тази зеленина, цели поляни са обсипани с нежни незабравки. 

Пътят се вие нагоре и извежда до почивна станция „Боженишки Урвич“. Стопанинът там, увери, че сме на правилното място и че "Крепостта е на колко? Има няма 500 м."
Пожела ни приятна разходка и ни покани след това да се отбием при него.
Оптимистично настроени, че главната ни цел е съвсем близо, се отправяме по облагородена пътека, в началото на която има няколко беседки и гора. Отново незабравки.


Лека-полека пътеката започна да се изкачва. На моменти имах чувството, че става отвесна. Да дойде края, да дойде края, все не идва. „Брей, това 500 м ли са?“ Стръмно е. Няма две мнения по въпроса. Изведнъж се озовахме на входа на крепостта. 


В ляво от него, през 20-те години на миналият век, буря събаря старо дърво, което открива скала с изсечен по нея надпис:
„Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия
и много зло патих. В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шимана царя..“
Сега оригиналният надпис е скрит и ограден с метални решетки, но той разкрива още една брънка за историците. Носи се предание: „Някога, много отдавна, е станала голяма битка край Боженица. За тоя бой са отведени не само мъжете, но и жените, като е била оставена само по една жена на всеки 40 деца.“
В днешни времена, всяка година на 27 август се състои традиционен, народен събор, чрез който се почита паметта на хората, загинали по онова време.
Върхът, на който е разположена крепостта е с приблизително 750м. надморска височина, целият опасан със стръмни, отвесни скали. Крепостта е била труднодостъпна. Отвсякъде, обаче видимостта е завидна. 

Днес, от руините се разкрива невероятен простор.
Мястото е много типично за траките и не се лъжем в мислите си. Откриваме скална църква, на най-високото място в крепостта, издълбана директно в скалата. Наоколо личат дупки, които сме срещали при много тракийски светилища. 



Желязна стълба ни изведе вътре в малкото помещение.




После се качихме и на скалата отгоре. Обиколихме и се натъкнахме на още няколко причудливи скали- една като малък трон, друга като утроба, 



а на една огромна плоска скала, седнахме да съзерцаваме гледката на север. 

Някъде прочетох, че се вижда чак  проходът Вратцата, край Враца.
.........
Надолу беше лесно.

Маршрутът ни продължи към Скравена и посещение на костницата на Ботевите четници. Докато ни разказваха история и факти, направо тръпки ме побиха.
Следваше манастирът „Св.Николай Мирликийски“, който ни посрещна тих и спокоен. Старият над 500 годишен дъб е много впечатляващ.



По план продължихме към Врачеш и Врачешкият манастир. 
Пътят до него беше тесен, да асфалтиран, но в доста лошо състояние на места. Редуваха се сочни пролетни ливади, малки ниви и лозя.


Най-накрая стигаме пред манастира. След нас идват още хора, преди нас има други, но всички са на врата и се суетят.
Разбираме, че манастирът има определени часове за посещение. Ясно беше, че нямаме необходимото време да чакаме час или два, а и за мен беше доста озадачаващ факта, че такава информация за график на  посещения липсва в мрежата. Сега пак проверявам по различни сайтове, сред мнението на посетители и никъде не се споменава такова нещо. Фактите са си факти- ние, както и останалите хора там, тогава,  не успяхме да влезем.
....
Продължихме към Ботевград. Веднага се запътихме да търсим един от символите на града- Часовниковата кула. Бързо намерихме обектът, който прилича на такава. 

Обиколих от всички страни,




а очите ми щяха да изскочат от орбитите: „ Но по дяволите, къде е часовникът?“
По-късно в Историческият музей ни обясниха, че вътре в кулата има часовников механизъм и на всеки час се задвижва камбаната, която отброява със съответният брой удари..Всичко вече е ясно.

Изядохме по един сладолед и хванахме магистралата за София.
Продължаваме към Трън - имаме недовършени дела от миналата есен. :)

Източник: списание Българи
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Няма коментари:

Публикуване на коментар