събота, ноември 01, 2014

Свободен дух - TOUR 65/ декември 2011

Скален манастир между с.Блъсково и с.Китен


Отново потегляме към една от любимите ми за разходка общини- Провадийска. Целта ни е скален манастир, разположен между с.Блъсково и с.Китен.
Вече минава 9.00ч. сутринта.  


Слънчево е, но доста мразовито, а растенията са скрежасали. Мен, ако питате за декември си е направо топъл ден.


Лека мъгла се стеле над нивите и лозята наоколо.

 

И така, стигаме в подножието на платото, в местност Тъпаните. 
По указанията на приятел, чийто стъпки обикновено следваме в този район, търсим чешма, някъде срещу нас. Предполага се, че трябва да минем покрай нея и плавно да изкачим височината.
Да, виждаме чешмата,  но виждаме и мрежа, която огражда лозя и достъп нямаме.
След известно време, научих, че всъщност това са лозята към близката до с.Блъсково винарна. Само не ми стана ясно, защо не са оставили алтернативен път и за другите.
Върнахме се малко назад и решихме да подходим направо нагоре към платото през гората, пък каквото стане. Стръмно, стръмно, стръмно, много стръмно. Пуфтя нагоре, а студеният въздух започва да раздира дробовете ми. Голям баир да знаете и голямо пуфтене беше. Налагаше се да стъпвам странично,  иначе имах чувството, че ще се катурна. 
Добрахме се до огромна отвесна скала, в която бе  изсечен скалният манастир.



Предполага се, че съществува от периода XII- XIVв. Влизането в него става с катерене, кой както намери за добре. Килиите са разположени на три нива. 



През високи и тесни отвори се озовавате от една в друга килия. Най- просторната част е естествена пещера. 

 


 

 


По изсечена  направо в масивната скала стълба се изкачихме на платото. 

Панорамата, която се разкрива от върха на платото е един неописуем, необятен взор. 
Пътят, по който пристигнахме, село Блъсково, местният язовир, обработваемите земи....


 

 


Тук, на повърхността на платото виждаме още един алтернативен вход към скалния манастир, а именно проход-комин. 
Забелязват се и много останки от старо селище. 


 

 
 



В близост са открити и  руини от крепост.
За пещерата Тъпаните, местна легенда разказва, че при всеки удар в пещерата се чува ехо, което наподобява звук от тъпан. Затова и местността, носи името Тъпаните.

Горе на платото, моментът, в който най-силно усещаш все едно светът е в краката ти.  Да зарея поглед и да се почувствам все едно летя като птичка над простора разкриващ се от такива места е  момент,  който ме оживява.
Моментът на един свободен дух!

 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

2 коментара:

  1. Какви пещери и какви скали си имаме само.Но уви ние не можем да рекламираме страната и природата с която ни е дарила съдбата.Не знаех,че има подобни места, а доста пъти съм минавала от там.Ще се радвам ако продължите да ни изненадвате с природните богатства на страната ни и дано повече хора сви посещават за да ги разберат и посетят и те.Направените снимки са чудесни, идва ми още сега да се кача на колата и да тръгна на там.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за хубавите думи!
      Щастливи сме, че успяваме да изненадваме читателите си.
      Прав сте, че в нашата малка, но красива страна има чудесни, понякога скрити кътчета, много история и тайни.
      Правим всичко възможно да обикаляме и да търсим такива богатства.
      Продължавайте да ни следите!
      Поздрави!

      Изтриване