неделя, април 13, 2014

Кара пещера, с. Манастир и с.Добрина- TOUR 56/ март 2014



Както наскоро известих във фейсбук страницата, планирахме една близка разходка в района на Варна - до с.Манастир. Причините, къде да обновим снимковия материал, къде да се насладим на пукналата наоколо пролет.
В този район обикaляхме есента на 2010, а няколко пъти преминавахме от там пътьом. Общо взето нещата винаги са различни и затова подбрах най-интересните снимки от всяко отскачане до там.
Село Манастир е малко селце, в община Провадия, във Варненска област. Разположено е близо до Девня и до Провадия. Пътят от Девня до Манастир е живописен и по-спокоен, 
но за момента е в ужасно състояние, въпреки жалките опити за някакво закърпване.
Чувствах се като състезател от Формула 1, опитвайки се да избегна препятствията, а на моменти  само стисках зъби и се молех някак да прелетя над поредната дупка.
От село Манастир тръгва екопътека към Кара пещера (скален манастир), откъдето идва и името на селото. Кара пещера или още „Манастирa на 40-те одаи” се намира на около 3,5 км северно от селото. 

Ако идвате от Девня, след като подминете църквата „Св.Параскева” и красивата камбанария, 

някъде в дясно се оглеждайте за табела, която ще ви укаже в някаква степен посоката.
Църквата „Св.Петка” или „Св.Параскева” (Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска) е от 1885г.
Ако случайно няма табела, просто попитайте. Пътека върви покрай малка рекичка, преминават се няколко  мостчета, които вече почти липсват. 
есенно
По някое време се достига огромна поляна и нещо като заслон. 
от есенните кадри

Малко след заслона в ляво тръгва пътека, която ще ви отведе до скалните ниши, а те вече се виждат.

Навремето имаше повече табели, но вече е видно, че ги няма.
Разходката този март се случи в събота, точно на 22. Във Варна времето беше леко мрачно и имаше мъгла, а само на 40 км от там успяхме да се да се заредим  в този свеж, пролетен, топъл ден. Навсякъде ухаеше на цъфналите дръвчета, 

 

 

пееха птички, горски теменужки (виолетки) покриваха поляните и ароматът им се носеше на вълни от лекия ветрец. 

Жужаха пчели. Свежестта на въздуха и топлината на пролетното слънце, всичко накуп,  направо сгряха душата ми. 
Небето беше наситено синьо без грам облак :(
„И, все пак не може всичко да е на 100%!”. 
Качихме се до Кара пещера. 
от есенните кадри

Скалната обител има общо 9 келии, от които пет са на повърхността, а останалите четири под нивото на скалата. Местните хора го наричат  „Манастира с 40-те одаи” – предполага се, че голямата пещера и другите помещения са били преграждани и така са се получавали 40 стаи. 

 

 
Този път решетките на повечето помещения бяха отворени (дали отворени или разбити), но съвсем спокойно влязохме, тук-там сгънати на две и се промушихме по тунелите, където успяхме да се съберем. 

 

Беше хладно и влажно. Осветихме с фенерче, бъкаше от комари. „Ужас, бягай на слънце!”. 

Точно по обяд се качихме горе на платото и поседнахме да се наслаждаваме на гледките отвисоко. 
от есенните кадри  ( видно)
Хапнахме по един сандвич, пийнахме си топъл чай от термоса и разпускахме, докато вятърът разклащаше клоните на гората срещу нас, птички се надпяваха, а аз се кефех на слънцето.
Слязохме отново на главната пътека и решихме да повървим още по нея. Маршрутът е много приятен и ненатоварващ. Има няколко чешми и места за пикник.


 

Пътеката извежда до с.Староселец, където сме ходили заради други интересни забележителности, обект на бъдещ пътепис.  Повървяхме още два-три завоя, колкото да удължим разходката. От с.Манастир продължихме към село Добрина- сигурно всички от там са добри и правят добрини!!!
Бях виждала снимки, а  някъде случайно гледах филм за тамошната каменна църква „Св. Теодор” (16-17 век). 
Сигурно преминахме по всички възможни улички из селото, докато най-накрая попитахме къде можем да открием старата църква. Така бяхме запомнили важните обекти в селото и разклоненията, докато сме обикаляли, че за любезната жена, която се отзова, не беше проблем  да ни укаже мястото.
Старото име на село Добрина е Диздаркьой- „Диздар”- от персийски, означава „пазители на крепостта”. Май, няма нищо случайно, защото Добрина е разположена в източната част на Провадийското плато, а съвсем близо се издига и крепостта Овеч.

 
 

 В старата църква “Св. Теодор” са открити множество кости- следи от минали събития (нападения). Старинният храм е интересен и с това, че е полувкопан в земята.

 

 

 

Има няколко надгробни плочи и разни други  каменни фрагменти.

Самото село ни впечатли с каменните си къщи, малките очарователни улички. 
Днес в Добрина действа друга църква “Св. Рождество Богородично”, която по архитектурен план много наподобява старата.

На връщане преминахме през Провадия, но от там хванахме пътя за село Неофит Рилски. Гледките и атмосферата бяха все едно като от разказ на Елин Пелин. Пастири пасяха стада, хора бяха по нивите. Е,  имаше и трактори,  но все пак  в 21-ви век сме механизирани.


Наближавахме Варна,  градът не се виждаше. Сива мъгла се стелеше ниско над Варненското езеро и завземаше всичко наоколо. Усети се един студ. Денят в града е бил хладен и мъглив, а ние буквално отпразнувахме „Първа пролет” със слънце, птичи песни и разкошни пролетни цветя.


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



Мястото ви допада? Тогава не пропускайте и :























2 коментара:

  1. Интересен пътепис - за мен като любител на скалните манастири - особено много. И както е подробно описано, иде ти направо да тръгнеш.
    Благодаря ти, Катя!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви Зара!
      Мястото е наистина чудесно за разходка, особено през есента.
      Приятни пътешествия..и ще се радваме да се отбивате в блога от време на време! :)

      Изтриване