сряда, октомври 30, 2013

Хотнишки водопад- TOUR 44/ октомври 2013



Есента тази година е просто страхотна. Има доста слънчеви дни и пъстри пейзажи.
Нямахме възможност да отскочим до някоя планина, но не се оплаквам. Случайно или на късмет, улучваме по някоя пролука за разведряване и есенни снимки.
Точно такава пролука беше „отскокът” ни до Хотнишкия водопад или Хотнишката екопътека.


Това вече е доста известна дестинация, до която се стига лесно и е изключително посещаема.
Въпреки това, както съм споменавала нееднократно, едно място изглежда по различен начин всеки път. Това заключение се оправда отново.
Денят беше слънчев и много топъл. Преди години, посетихме това красиво място и от тогава не съм имала намерение да го вписвам в графа „важни за посещение”. Просто се случи. Беше ни на път. Случайността обаче успя да докара усмивка на лицето ми. 
Водопадът беше доста пълноводен. Тук там растения в есенни багри, допълваха идеално красотата му.

 Когато пристигнахме, все още нямаше хора. Беше усойно и влажно. 


А слънцето не се беше издигнало достатъчно и светлината беше чудна.
  

Започна изкачването на дървените стълби, преминаването по мостчетата. На места си беше  доста хлъзгаво. Имаше окапали листа навсякъде.





На по-високо слънцето грееше ли грееше.
И така стигнахме до вирчето и по-малкото водопадче. 


Залепнах като магнит и не можех да се откъсна. 

 Водата падаше с такава сила, че правеше вълнички по иначе гладката повърхност на вира. 





Когато се върнахме на старта, вече имаше доста посетители, както и от любимите ми "мацки с токчета, високи колкото половината им крак". Много ми е интересно как се разхожда в такива случаи ?!
Да оставим токчетата....и да продължим по същество.
Доказано е, че районът около с.Хотница е бил населен от дълбоки времена (V-IV хил. пр. н. е.). Тези хора принадлежат към една от най-ранните цивилизации в Европа. Така че освен красива природа тук има и богата история.
Хотнишкият водопад може да откриете сравнително лесно.



Стигнете ли с.Хотница се оглеждайте внимателно за табели. Те ще ви изведат извън селото. Ще стигнете до разклон, където не е оказано накъде да продължите. От там хващате надясно, спускате се надолу и сте до водопада.
Идеално място за кратка разходка, пикник, глътка свеж въздух и отмора за сетивата.

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Обичате водопадите, тогава  в полето за 
"търсене в този блог"-  горе в ляво, изпишете "водопад" -
ще се появят всички публикации, които разказват за водопади..

Мястото ви допада,  тогава не пропускайте и :


 

  Водопадът Куза скока

 



 И отново при водопада

















 
 

 

 

 

 

 

 




 

 в.Шарлака-с.Могила,обл.Шумен

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Иваниловски водопад


петък, октомври 18, 2013

Като турист в града, в който живея- TOUR 43/ октомври 2013



С настъпването на месец октомври, есента започна да проявява своите черти. 
Вече няколко дни мъгли пъплят над града от сутрин до късен следобед, та дори и по цял ден.
В една такава октомврийска, есенна, мъглива, съботна сутрин се зачудихме какво да правим през почивния ден. Идеален беше за пред телевизора, за някое филмче, книга и топла напитка, но никак не ни свърташе вкъщи ..
В ранния следобед излязохме и колкото повече доближавахме морето, мъглата ставаше все по-гъста, мрачно, но пък особено приятно за разходка. 
Насочихме се към „Гръцката махала”. Говорим за Варна, да не стане някое объркване. 
Мъглата придаваше съвсем друг облик на познатите улички и сгради. Като се огледах, все едно бях на непознато място. Макар че вече е октомври около нас се чуваше руска и английска реч, а самите туристи в района, не бяха никак малко. 
Случайно или не, се озовахме около  Римските терми. 



Дадохме си сметка как улисани в ежедневието, приемаме нещата около нас за даденост. Колко пъти сме минавали от тук и нито веднъж не сме спрели да ги разгледаме както се полага. 
Крайно време беше да се потопим  в римската епоха.


Обектът е бил доста обширен. От т.н. „малък императорски тип”. Съвременна възстановка, показва че е имало магазини, няколко басейна, кои с гореща (caldarium), кои със студена вода (frigidarium).



Банята е играела важна роля за социалният живот на жителите  по онова време. Това е била най-голямата баня на Балканският полуостров. Като цяло руините са добре запазени. 
Преминавахме през различните помещения, а  до някои входове имаше останки от сводове.

Огромни каменни късове в типичен римски стил. Тук там и части от колони със задължителните фрески. 



След още някой друг вход и се озовахме в котелно (praefurnium)
Отоплителната система буди интерес и до днес. 



Зданието е било огромно.



Многобройни истории и легенди. Макар и за кратко отново се пренесохме в друга епоха. 



Продължихме към Военноморският музей.
По повод 130 години от създаването му, в този ден имаше много посетители, а и входът беше свободен.
Място, до което минаваме често, разхождайки се из морската градина. Толкова сме привикнали с танковете, въртолетите и всякакви други експонати в двора, че дори не ни правят впечатление.






Този път влязохме и останахме приятно изненадани от богатите експозиции на най-различни части от кораби, оборудване, останки от военни боеприпаси, колекции, снимки, архивни документи, различни вещи, писма, медали и други предмети на моряци, капитани и хора допринесли за търговското корабоплаване, корабостроенето и т.н.. Изобщо всичко свързано с морската и военноморската история на страната ни.



Интересен факт е, че първите подводни археологически проучвания в страната се свързват с музея. Първата научна експедиция е организирана през 1959г. при нос Калиакра.
Всеки  експонат си има история, което го прави още по-ценен и интригуващ.
Ето например яхтата „Кор Кароли” („Сърцето на Карл”). 


С нея капитан Георги Георгиев прави околосветско пътешествие, първото, осъществено от български мореплавател. Тръгва от Куба, обикаля света за 201 дни, 21 часа и 36 минути и отново акостира в Хавана (Куба). Бил е сам, подложен на различни изпитания, но в крайна сметка осъществил целта. Неговото постижение е отразено и в книгата на Гинес!
Аз лично отделих най - много време на оптиката на някои от фаровете по български пристанища, както и на стари снимки на някои от тях.


След обиколката в музея, решихме да се поразтъпчем из морската градина. Така стигнахме до слънчевият часовник на входа на морската, откъдето потеглят влакчета- атракция.
 

Така и така се чувствахме като туристи и си казахме: „Защо пък не?” Качихме се и започна нашата обиколка. Маршрутът е много интересен: влакчето минава покрай бившето Морско казино, откъдето се открива панорамна гледка към Галата и Морска гара, продължава сред високите дървета и покрай шадравана, където се събират скейтърите и байкърите. След това по мостчето и се насочва към Пантеона, но свива към алеята с „дървото”-  любимото място на всички малчугани. Минава под Пантеона, стига до Хоризонт, а от там все по алеята с гледка към морето, та чак до Делфинариума.
И така вече беше късен следобед. Мъглата започна да се сгъстява, а ние предоволни завършихме тура в малко заведенийце до плажа, в което не бяхме стъпвали от години.
Така за няколко часа се превърнахме в туристи и си прекарахме една страхотна октомврийска събота.


 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!