петък, юни 07, 2013

Видимско пръскало- TOUR 31/ май 2013



След като стигнахме в подножието на Стара планина, настана време да навлезем и към дебрите ѝ.
Още докато обикаляхме из града да разглеждаме и да се подготвим за предстоящият преход,  през късния следобед, на слънчевата светлина, успяхме да различим спускащият се от подножието на вр.Ботев водопад. Грандиозно... 
Високите части на планината все още бяха доста заснежени. За тези, които не са чели предходната публикация, действието се развива в началото на месец май. Температурите са високи за сезона и времето предоставя отлични условия за планински туризъм.
Изходен пункт е кв.Видима и по-конкретно ВЕЦ Видима, където може да откриете и указателни табели с информация и карта на района.
След закуска потеглихме по туристическата пътека. Мястото до табелите, отделено за паркинг е вече претъпкано. Желаещи много. Ние май, май, малко сме поокъснели, но пък денят е пред нас. Табелата информира туриста, че времето  което ще му отнеме прехода  в едната посока е около е 2 часа и половина или общо около 5 часа отиване и връщане. 

Слънцето се прокрадваше през клоните на високите дървета.
Пътеката следва река Пръскалска. 



Всичко е потънало в зеленина, а по земята още има дебел килим от червени есенни листа, които контрастират на зеленото. 

Невероятна красота. 

Реката преминавайки по пътя си е изваяла причудливи форми в скалите. Дори успяхме да поспорим, дали еднa от тези чуднотийки е естествено или изкуственo създаденa.


Върви се по камениста пътека. Маршрутът е много приятен. По пътя има и указателни и информационни табели, места за почивка..Преходът е лесен. Разстоянието трудно се усеща, защото човек се захласва по обстановката наоколо- бързеи, малки падчета, по-големи водопадчета, дървени мостчета . 








По някое време се стига и до табела, обозначаваща, че се намирате в Национален Централен Балкан, където е забранено за МПС-та и има голяма вероятност от среща с Баба Меца. В нашият случай вероятността би трябвало да е минимална, тъй като доста народ вече се е изнизал по пътеката. Каквото и да е имало се е изпокрило. Добра тема да развиваме теории, кой как ще реагира и какво ще правим, ако все пак се появи въпросната животинка. Още по-весело стана след като прочетохме следният надпис: „В случай, че ви подгони, опитайте се да се покатерите на дърво” (...из указания за предпазване от мечки). „Мммм..много интересно. Да видим? Все още леко накуцвам от предният ден. Започват да ми се появяват и пришки. И нищо чудно. Кой нормален ще тръгне с чисто нови  туристически обувки на по-дълъг преход? Поне ми придържат краката от глезените, няма да се гънат, като кашкавалени...Обаче как стои въпроса с покатерването на дърво? Ако видя мечка, сигурно и другите ще изпреваря?!!!” Забавно беше. 
Имах късмета да зърна и дъждовник.


Никога досега не бях виждала на живо. Е заснемането не е от най-добрите, но все пак горкото животинче се опитваше да се покрие след мащабна фотосесия със светкавици, която му спретнаха двама младежа пред нас. 

Мостче след мостче, завой след завой и така започна съвсем леко изкачване. 


Естествено нашите раници бяха най-пълни, както винаги. Наоколо хората с ръцете в джобовете. Една дама с почти официално облекло бърза нагоре, а кавалерът ѝ пухти отзад, натоварен с дамската и чанта. Еххх, какво ли не видяхме!!!
Тъкмо започна да ми дотежава и срещнахме връщаща се група: „Има, няма още 5 минути!” "Брей ние вече сме стигнали!Много бързо, въпреки че не мога да си поема въздух". То не се спрях. Другите, докато си почиват аз само подскачам наоколо с фотоапарата и като отида да поседна, те тръгват „Ей, ами аз кога ще си почивам?”. Няма почивка! Тежка е съдбата на „фотографа”!

Ей го на и последното мостче и гледката от него.
„Я да видим! Ауу, това малкото насреща не може да е Видимското пръскало!” 
”Да мръднем малко по-напред по мостчето! Ихаааааааааа, че високо!” 
Да, водопадът е далече, но пък се открива страхотна гледка към него. 










Поседнахме на едни камъни покрай реката, хем да отпочинем, хем да се наслаждаваме на пейзажа.

Водата падаше ли, падаше, а когато духнеше по-силен вятър я разпръскваше. Много е красиво и величествено. 


Момците от нашата скромна дружина, решиха да се приближат още повече, а ние останахме да се прехласваме. След известно време героите се върнаха и ни донесоха по една снежна топка, забита на клечка . Казаха, че снегът там е доста и водата си поправя път под него. Освен това величието на водопадът се губело, защото се виждала по-малка част от него.
Постояхме още малко, но честно казано,  на никой не му се тръгваше обратно.

Колкото повече вървяхме, толкова повече разговорите затихваха, а вече нямаше и музика. Нагоре бяхме съпровождани от тананикането и свирукането на членка от групата, но уви „касетофонът се развали нещо”. По обратнияt път беше още по-тихо и спокойно и как не? Ако на хората им отнема 5 часа пеш за целия маршрут, на нас ни отне около 8. Въпреки това в късният следобед все още имаше ентусиасти, които отиваха нагоре. Аз пък разполагах с възможност да разглеждам наоколо скалите, които ми  бяха много, ама много интересни. 

Все пак вървим надолу, вече не усещам кракът да ме боли, но като се замисля, изобщо не си усещам краката.... Чувствам се като робот. 


Разходката си струва всяка една минута. Природата наоколо е прелестна, а щом пътеката върви и до река, завършва и с един от най-високите водопади в България....няма какво да му се мисли. Комбинацията е точно по вкуса ми....


 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 



Обичате водопадите, тогава  в полето за "търсене в този блог"- горе в ляво, изпишете "водопад" - ще се появят всички публикации, които разказват за водопади..

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар