ТуК-ТаМ през МАРТ 2013– TOUR 21/ част 2

И ето, че най-после ни се отдаде възможност да се отбием до Тетевен. 
За първи път преминахме по пътя „Рибарица-Тетевен”. Едно живописно и вълнуващо пътуване. Все още доста сняг покриваше околността .. Изкачвахме се и когато достигнахме високо над дърветата (на върха), в далечината се открояваше арката – в най- високата част на Троянския проход. Върховете се белееха, а слънцето грееше с всички сила.

В зимния ден, Тетевен ни посрещна с топло и слънчево време. Хората бяха изпълнили местния център. Усещаше се някакво раздвижване. Едни стояха на припек по кафенетата, други бяха в обедна почивка и сновяха по площада, но всички те се наслаждаваха на топлото, почти пролетно време.
Ние обаче имахме цел - да добавим следващият печат от книжката със 100-те национални обекта, а именно от Исторически музей. Разгледахме експозициите - оръдия на труда от различни епохи, съдове, оръжия, монети, етнографски експонати, различни фотографии и документи от участието на тетевенци в освободителните борби. 

След това  се отправихме към Църквата "Вс. Всех Святих", построена в периода 1830-1834 година

  

и обявена за културен паметник. Намира се в централната част на града и човек трудно би я пропуснал.

Този път бяхме по-голяма група и трябваше да се съобразя с всички. Нямаше време за дълги преходи, но за голям късмет  Тетевен е изходен пункт за много екопътеки, една от които твърде подходяща за случая „Под пръските на водопада” .

Пътеката е с дължина  около 4 км, като около 3.5 км са по асфалтов път и разстоянието може да бъде изминато с автомобил, а останалата част се преминава пеш. Изходният пункт е центъра на града. Пътеката следва поречието на р.Козница.

Един от членовете на група се бе „обзавел” с нова навигация и всички дружно решихме да я използваме за случая. Е..нямаше такова въртене в кръг. GPS-ът искаше да ни прекара през изцяло пешеходен маршрут... :) Постоянно ни насочваше към една и съща задънена улица... Намирахме се на около 200м-300м от изходната точка, но "джаджата" ни въртя 3 пъти  из уличките. Това, определено ще се помни дълго. Зарязахме го и както винаги се концентрирахме върху картата.

Маршрутът преминава по поречието на р.Козница, а в най-красивата си част пътеката е по самия каньон на реката.

 Преминава се по няколко дървени мостчета.

 

Дори сега, когато природата все още не се е събудила, мястото тънеше в красота и спокойствие. Слънчевите лъчи проникваха зад високите скали. Малки падове следваха едно след друго, а шумът на водата, действаше отпускащо.

Не след дълго достигнахме до една от най-живописните части от маршрута. Водата грациозно се стичаше по камъните. Виждала съм снимки и от други сезони. По мое мнение е  красиво по всяко време.

След следващия завой, отдалеч забелязахме единия водопад. За съжаление, големия просто липсваше.

Местността до водопадите наричат Задънка. Има изградена зидана камина и обособено място за пикник. Ето го като в приказка (против всички фотографски правила).

Мястото въздейства. Почувствах се наистина жива. По стечение на обстоятелствата, измина доста време, в което нямахме възможност да сме близо до природата и сега не можех да ѝ се наситя.

                                                                Водопад Скока....

                                   

Макар и за не повече от час се потопих сред звуците на течащата вода, повея на вятъра в клоните на дърветата, усетих топлите лъчи на слънцето и бях част от всичко това.

   

На връщане, разбира се избрахме друг път. Така се озовахме и до яз.Сопот.

 

Следва......

 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

ТуК-ТаМ през МАРТ 2013– TOUR 21/ част 1

 

ТуК-ТаМ през МАРТ 2013– TOUR 21/ част 3