сряда, януари 09, 2013

В търсене на устието на река Янтра- TOUR 16/ юли 2009



„В търсене на устието на р.Янтра” беше повод да осъществим едно приятно пътуване и да разгледаме сравнително различно кътче от красивата ни страна.
Янтра или Янтрус (от лат. Iantrus) заема 3то място по дължина (285.5 км) сред притоците на Дунав в България.
река Янтра

По този маршрут пътувахме два пъти в рамките на година и имаме повод за поне още една допълнителна обиколка. Опитът, който натрупахме в следствие на желанието си да опознаем България, показва  че едно единствено посещение никога не е достатъчно, за да открием и разгледаме подробно всички прелестни и вълнуващи забележителности в даден район.
И така. Първоначалното ни пътуване се осъществи към края на юли 2009г. Маршрутът започна от гр.Бяла .Отправната ни точка беше мостът на Колю Фичето. 
Мостът на Колю Фичето - Бяла

През по-голямата част от пътуването се движехме по десния бряг на реката. Пътят преминава през няколко села и по няколко моста. Природата в района предлага: живописни меандри по поречието на реката, интересни скални образувания, каньони, красиви гледки, ширнали се поля и какво ли не още.
Първият път доста се лутахме. Така и не открихме устието на реката, но вторият опит беше неоспорим (август 2009). По това време имаше порои и нивото на река Янтра беше значително повишено. В множество участъци, водата в реката беше страшно мътна.
гр.Бяла

Първото населено място, непосредствено след моста е с.Стърмен (около 5 км отстояние от Бяла).
 Когато пътувате в посока от В.Търново или Плевен към гр.Бяла , малко преди да започнете да се спускате към града, погледнете към хълма в ляво. Ще успеете да различите числото 1300.  „Надписът” е „направен” от засадени дървета и символизира ”1300 години от съществуването на България” (вече доста поразреден, но...). Та самата горичка се намира на хълма между Бяла и Стърмен .
През с.Стърмен преминава веломаршрутът Бяла-Стълпище (селищно образувание до с.Мечка, Русенско), който следи течението на река Янтра от гр.Бяла, на север, до самото ѝ вливане в р.Дунав и продължава по течението на Дунав.
При едно от пътуванията засякохме и ентусиасти, спускащи се с каяци по реката. Популярен маршрут за практикуването на този спорт. След време, разбрах това от един познат, който лично се е спускал. Лагеруват под дебелата сянка на тополите -„каваци” , които са неотлъчно наоколо и ако случайно загубите реката от поглед, високите дървета ще ви ориентират, откъде преминава. Скалите по течението са осеяни с множество пещери, а често срещани са и местните рибари. От реката могат да бъдат уловени- речен кефал, щука, бяла риба, костур, распер и пъстърва.
Следващото населено място по този маршрут е Долна Студена. Малко преди да навлезете в селото пътят ви ще мине по мост.
Долна Студена

До колкото си спомням, зимата на 2005, мостът тук беше отнесен от водите на реката, а по-късно възстановен. От Долна Студена, продължаваме към Ценово. Натъкнахме се на поле, цялото осеяно с бали (абсолютно задължителен кадър за един фотограф). 


От Ценово- вариантите са два- единият през центъра, надясно в посока Русе, който ще ви отведе до стар и нов мост.
Мостовете край Ценово

Мостовете край Ценово

Другият, по пътя в селото– в посока Белцов. „Който е ходил два пъти е минал и по двата възможни  ;) “.  
От мостовете има черен път покрай скалите, отвеждащ отново в Белцов.
Скалите до Белцов

Във втория случай, непосредствено преди селото ще минете по какво? Мост разбира се. Характерна черта на района- преди всяко село има мост. 
От тук нататък става все по-живописно. Пътят се вие покрай ниви и интересни гледки. На поредния голям завой на реката (и на пътя съответно), забелязахме много красиви скали, вероятно има и пещери. 

Много по-вълнуващо би било да се полюбуваме на това място пътувайки с лодка, например.
А полята се разпростират, докъдето поглед стига.


Беше  сезона на слънчогледите!!!

Една от любимите ми спирки е с.Беляново, заради въженият мост- пряк път към Новград. 
Въженият мост - Беляново

Със страх пристъпвам по него, а той се заклаща леко, но нямам смелостта да го премина целия. Построен е през 1968г. и до 2001 държи първенството по дължина за въжен мост в България- около 120м.  
Въженият мост - Беляново

Призът му е отнет от въжения мост при с.Лисиците-260 м, над яз.Студен кладенец (още едно любимо място, което задължително трябва да бъде посетено ОТНОВО). 
Въженият мост на яз.Студен Кладенец

И така неусетно достигаме до с.Кривина- един път и втори път, когато „Воала”- крайната цел осъществена -„Устието на р.Янтра- открито”- 537я речен дунавски километър.
Устието на р.Янтра

 А нивата и на двете реки бяха доста високи предвид дъждовните порои.
Устието на р.Янтра

С това пътуване възникна интереса ни за откриване и на други устия на реки. 
А що се отнася до картината наоколо, нека ви я опиша- дълга пясъчна ивица, осеяна с големи черупки от речни миди. Слоевете седеф, отразяваха светлината и различни нюанси на цветовете, проблясваха.(мидите не съм снимала, но си събрах за спомен). Лек ветрец. Тук-там по някоя лодка, привързана към брега се поклаща се с ритъма на реката.

На самото устие по десния бряг се е установило и рибарско селище.
Ето и една от къщичките в местното рибарско селище. 

Не си мислете, че когато първият опит беше неуспешен сме скучали. Веднага се насочихме към Свищов (приблизително 23 км). Страхотна идея. Преминаваме по поредният мост, този път при Новград и отпрашихме към Свищов. Хубаво се разходихме, посетихме и руините на античния Нове.
Нове- Свищов

Нове- Свищов

Обратно по пътя пък се натъкнахме на страхотна гледка към о.Вардим. 
о.Вардим
Какво повече?
Дано сме успели да ви заинтригуваме, поне мъничко :)
Приятни пътешествия и"Винаги избирайте друг път на връщане"


Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар