По пътя на римляните- УЛПИЯ ЕСКУС до Гиген- TOUR № 4 /12.06.2010

   

Впускаме се в поредното приключение- на път към 
„Улпия Eскус”- или останки от Римски град до Гиген.

Денят беше страшно горещ , а това лято климатикът в колата си работи, когато му дойде кефа, затова не разчитахме на него.
Този път с нас е и Фани - верен наш спътник в много обиколки. Тя предвидливо си беше взела едно ветрило.

И така ....потеглихме. 
Маршрутът ни мина през Плевен, Долна Митрополия и се насочихме към община Гулянци, в частност към с.Гиген. 
Уж, гледаме карти, уж винаги сме подготвени. От една височинка преди с.Искър се виждаше, че пъплят коли (силно казано) - една кола, една каруца...
Спряхме, за да фотографирам пейзажа.

Гледката беше възхитителна и живописна - поля с житни култури, червени макове сред житата, река Искър и в далечината Дунав. 

 

Слязохме от височината и "Ооо" каква изненада - няма асфалт. Никола реши, че сме объркали пътя, но при положение, че не сме се отбивали никъде и плътно сме следвали предварителния маршрут по картата, нямаше как това да се случи. Продължихме по камънака. Точно след табелата с.Искър - бивша махала на Гиген се появи и асфалта. В чертите на с.Гиген кафяви табели ни насочиха към „Улпия Ескус". Името му ми звучи толкова величествено. Не знаех какво да очаквам. Вече бяхме разглеждали Никополис Ад Иструм, от който останахме възхитени. Руините тук също не отстъпват по импозантност.

”Улпия Ескус” построен през 106 г.. Дали в чест на някоя от победите на император Траян над даките или като център за легионите?!! Един от основните градове в Долна Мизия след Никополис Ад Иструм, разбира се. И заема доста голяма и обширна площ. Вероятно останки от него има и под самите къщи на селото.

Спряхме колата близо до входа под едни големи дървета, които правеха страхотна сянка. Побутнахме врата, която представляваше входа към Римския град, ограден от мрежи. 
Не видяхме никой, но  решихме да продължим. 

 

Голяма част от мястото беше тревясало. Основната пътека и около нея беше косено, но значителната част  обекта тънеше във високи бурени.

И така... пристъпихме по главната алея в града

Пред нас се откриха какви ли не каменни останки от сводове, колони, стилно и фино декорирани. 

Стигнахме до „площада”. Винаги съм се впечатлявала от тази архитектура, барелефите- фините фигури и елементи по камъка. 

Руините от Римски градове ме изумяват и с канализацията си, която вероятно ще функционира и днес. Като се има предвид, че в 21 век все още съществуват населени места без такава.....

Разходихме се по алеите и се опитвахме да си представим как е изглеждало всичко в действителност, какъв е бил живота в този град.

Никола, както винаги реши да разгледа всичко до последната подробност и се отдалечи към основите на базилика, стъпвайки по камъни и руини, тъй като тревата щеше да го погълне. Именно заради нея се отказах да го последвам. Докато ние „дамите” разглеждахме с интерес срутените колони към нас се приближи мъж, който веднага започна да разпитва какви сме, какво прави в далечината Никола. Това беше човекът, който отговаря за обекта в момента (продава билети, охранява, разказва). Никола се завърна. Тогава се започна. Единият задава въпроси, другият отговаря, после се изнасят факти, но нашият гид очакваше от нас изключително точни отговори и  през две изречения повтаряше: „Олееее, ще припадна”. Само защото не сме уцелили годината  (с минимална разлика). Все пак сме прочели това онова. Не случайно сме тук. Смяхме се от сърце. След като видяхме, каквото успяхме, нашият любезен гид ни предложи да посетим местния музей. Разказа ни много интересни случки и ни затрупа с факти. Например каква точно е била функцията на базиликата по това време или че все още можем да видим останки от мост, близо до устието на Искър, известен като Константиновият мост, построен през 328 г. по времето на император Константин Велики.

От уикито намерих следната информация за моста: Константинов мост

Константиновият мост е пътен мост над река Дунав, съществувал в Късната античност и свързващ Улпия Ескус (край днешното село Гиген в България) със Сукидава (край днешния град Корабия в Румъния). Мостът е с дървена връхна конструкция и зидани каменни стълбове. Разкрити са останки от крайните му опори, които са използвани и като порти, и няколко от междинните опори, намиращи се под водите на река Дунав. Общата дължина на моста е 2434 m, предполага се, че ширината му е била 5,70 m при височина над водата около 10 m.

В музея беше сенчесто и прохладно, но започнаха да се появяват едни тлъсти комари. В един момент бяхме като под обсада. Набързо се изнесохме на слънце, защото иначе сигурно щяха да ни изпият кръвчицата.

Дори се шегувахме, докато вървяхме към колата, че тези гадинки са толкова големи, че са преместили  колата на слънце. Все пак я оставихме на сянка J

Изпълнени с емоции,  напуснахме Гиген, което ни отне известно време и усилия. По това време ремонтираха пътя и карахме по някакви камънаци в посока Никопол.

През тази обиколка, успяхме да видим устията на реките Вит и Осъм. Нивото на река Дунав беше  доста високо.

Римските градове са били доста добре устроени- богато украсени градски площади, храмове, бани, канализация, павирани улици и т.н. Между тях са били изградени много и добре организирани и поддържани пътища , от които следи могат да се видят и днес из цяла България.

* Повече снимки на страницата ни във Фейсбук: Обиколки със Сиело 

 

Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!