вторник, юли 24, 2012

Непопулярен маршрут през Добруджа и част от Kрайдунавска България- TOUR №6


Днес реших да поразнообразя малко блога, като ви представя един не толкова популярен маршрут, който включва интересни местa и обекти за посещение.
Ще започнем с отправна точка Варна. Ще набележа отделни точки, а тези от вас, които решат да ги посетят, сами ще избират откъде и какво да видят.
Посоката е от Варна към Силистра. Ако разполагате с повече време може да се отбиете и през Добрич. Центърът и паркът на града са много подходящи за уикенд разходки.
За любителите на скалните манастири е следващата ни спирка- с.Оногур (античният Палматис). Малко селце,  като част от землището му е пресечено от Суха река, на която се намира и едноименният язовир Оногур.  




Пътната инфраструктура е ремонтирана и лесно се достига до селото.  По информация на местните, селото е с татарски произход. Татарите са се заселили по тези земи през 1851 г. . Пътят стръмно се спуска достигайки дъното на суходолието. Има изграден мост, по който пътя продължава за селата Ефрейтор Бакалово и Зимница. От мостът в дясно по черен  път се стига до язовир Оногур. Огромна скала  с „ прозорци” се оглежда в спокойната вода..


Нямам точни данни, но това скално образувание, наричано от местните „Шан Кая” представлява дълъг тунел/ около 50 м/, 


  малко след началото, на който има овална зала и два прозореца, с изглед към язовира.



По-нататък се излиза на малка тераска, а накрая завършва с процеп, където има издатина и гледка от задната страна на скалата, но няма път. В околността е пълно с пещери. 



Следваща точка е с.Каменци. По пътя ще видите табела, която насочва към т.н.”Чобан махала”- комплекс, предлагащ и нощувка . Чобан махала 
По-важното, обаче в случая са кубетата на манастира „Възнесение Господне”, които също се виждат от пътя.



Манастирът е разположен на най-високата точка в селото. За съжаление той няма постоянен свещеник.
Легендата разказва, че навремето е имало мъжки манастир и през Турското робство, съдбата му е била същата, както на голяма част от манастирите в България- бил е опожарен. Спасил се е един монах, който се покрил в околностите. Местността, в която той заживял е известна като „Аязмото". Местните твърдят, че както всяко аязмо и тук водата е лековита, водата, от която е пиел монахът. По- късно през 1906 г. на същото това място е изграден нов църковен храм с труд и дарения на местното население. Манастирът е направен от дялан камък, църквата е голяма и със запазени стенописи и икони.

Следващата кафява табела насочва към спирка номер три- с.Стрелково и Баджалията, за която вече ви разказахме в  обиколка №2.

На около 6 км от с.Стрелково посока Силистра ще стигнете до кръстовище- наляво за с.Войново и надясно за с.Кайнарджа. Точно преди кръстовището от дясно е паметникът на Димитър Дончев. 


Маршрутът ни първо преминава през с.Кайнарджа. Тук се намира Историческата чешма. 



Tя е издигната, за да увековечи един важен момент от историята на България. 
На 21.07.1774 г. на това място е сключен Кючуккайнарджанският мирен договор, отбелязващ края на шест годишната Екатеринина войната между императрица Екатерина Втора и турските султани Мустафа Трети и Абдул Хамид Първи. С него се постановява покровителството на Русия над християнското население на Балканския полуостров. 

Оригиналът на Кючуккайнарджанският мирен договор се съхранява в Централния държавен военно-исторически архив в Москва. На всеки 5 години това събитие се отбелязва с различни прояви от местните.
сцената за мероприятия в парка и паметник в чест на  Екатерина

Съществуването на Кайнарджа (означава извори) датира от 1583 г. Легендата разказва, че е имало три извора, около които са се формирали и махалите на селото. 
Паметник на културата е и  храмът „Св.Троица”, изграден през 1861 г.



От църквата към чешмата е обособен и парк. 


В момента по Европейски проект се предвижда и изграждането на туристическо информационно бюро (към 2016г.- то вече е функциониращо).
По друг Европейски проект, с участието на община Кайнарджа (България) и община Липница (Румъния) се изгражда път между двете държави. 
Новата сухопътна връзка, трябва да влезе в експлоатация до края на 2012 г.



В селото могат да се видят коледари по Коледа и кукери по Заговезни. Кукери 

Следва с.Войново. В това село също има много чешми. Тази ми е любимата:


От старите хора там съм чувала, че навремето след връщането на Южна Добруджа (според Крайовската спогодба 1940 г.) се е наложило хората да се изтеглят в границите на България. Тръгват с всичките стада животни, които са отглеждали и започват да търсят удобно място за настаняване. Заселват се в земите на село Войново, именно поради факта, че има наличие на вода. Така могат да продължат да отглеждат животните си.
Малко след язовира на селото, кафява табела ще ви отведе до „Войновските скални манастири”, част от тракийският култов комплекс по сухоречието на р.Табан.






От там трябва да се поеме към Богорово. По пътя ще видите множество каменни кариери. Може да се каже, че пътят към Силистра и селата в областта е живописен през всички сезони от годината. Там са истинските Добруджански пейзажи.


От Богорово към Силистра при хубава видимост се вижда и езерото Буджак (Румъния), където всъщност са се вливали водите на р.Табан – ръкав на р.Канагьол, които както вече знаем са сухи реки.  (Потърсете в блога, нашите приключения из Суха река и Табан)
Силистра- любимо място за разходка.



Задължително трябва да се посетят крепост Меджиди Табия и крайречната градина, където се намира Археологическият резерват „Дуросторум – Дръстър – Силистра”.


Останки има из целия град. Дори при изграждането на местният Търговски център е направена малка реставрация и коридорче на подземния вход на центъра с изложени снимки, експонати и писмена информация. 
Регионалният исторически музей е един от първите музеи в страната (1899 г.). Музеят включва археологическа и етнографска експозиция, които също заслужават вниманието ви.
Меджиди Табия е добре запазена турска отбранителна крепост от 1847г. Тя е с високи стени и  тунели, които са стигали до важни места, от самата крепост до града.



В самия обект има оформен и музей подреден по хронология на годините. 

Много приятно място за обиколка. Освен това,  тези които събират печати- могат да се сдобият с  такъв от там.


 Най-горещо препоръчвам разходка през крайречната градина. Винаги цветна, прохладна и приятна. 


Перфектно място за по кафе или нещо разхладително е откритият бар на хотел Дръстър. Там сме виждали пасажери, които пътуват по Дунава.


Ако стигнете до края на пристанището, до митническата администрация, може да похапнете топла рибена чорба  в  „Никулден“. Направена с няколко вида прясна, дунавска риба.
Част от гледката от терасата на заведението


От там пък се вижда преминаващата между Силистра и Калараш баржа (или както му викат местните- бак). Центърът е много приветлив. Около средата на септември, градът има и празник. Шопинг маняците, също ще останат удовлетворени от наличието на магазини..
От Силистра се отправяме към езерото Сребърна- посока Силистра-Русе. След като се излезе от с.Айдемир, кафява табела насочва към Айдемирският манастир „Покров Богородичен“. Тясно пътче стига точно пред манастира, където има обособен паркинг. Манастирът е сравнително нов от 1996 г.



Уникалното за него е колекцията от различни по големина стъклени шишета с красиво изработени разпятия в тях, събрани от цял свят.
Малко преди с.Сребърна има чудесна отбивка, откъдето се открива гледка към част от  езерото Сребърна, а иначе табели насочват към самия музей, на който скоро правиха ремонт. 

В музея са изложени различни видове препарирани екземпляри, обитавали езерото. Могат да се наблюдават и много видове птици в реално време и с актуални звуци, благодарение на монтираната в езерото камера, която излъчва на екран в музея. Изградена е и екопътека, с обособени места за почивка и наблюдение на обитателите и природата. Езерото Сребърна, представлява биосферен резерват, на около 2 км от Дунав. Обявен е за резерват през 1948г, а през 1977г. за биосферен резерват, включен в списъка на ЮНЕСКО. Попада на „главния път“ на птиците прелитащи от Европа към Африка, известен като  "Via Pontica“.

Малко след с.Сребърна, на брега на р.Дунав се намира и с.Ветрен.


Това селце си има обособен терен за почивка и отдих- бунгала, хижи, както и скаутски лагер. Може да се разходите по брега, да погледате рибарите или пък да се установите на палатка.




На 49км западно от гр.Силистра и на 9 км от с.Зафирово се намира с. Малък Преславец, а на 4 км северно ще откриете и защитена местност „Блатото Малък Преславец“. При наличие на късмет, може да успеете да наблюдавате интересни видове птици като чапли, блестящи ибиси или общо 147 вида птици.  Тук всъщност е и най-голямата колония на бели водни лилии (Nymphaea alba) в България.



Лилиите цъфтят от април до септември, направете си сметката.
Следваща спирка Тутракан- Рибарската махала. Тя е архитектурен резерват с 48 сгради.



 Някои от къщите са построени преди век.

Обособила се е в следствие на дейността на хората, която се е развивала в две направления- риболов и строене на лодки. По този повод в Тутракан ще откриете и единствения по рода си музей по поречието на река Дунав в страната -Музей "Дунавски риболов и лодкостроене”. Друга забележителност е Мемориален комплекс "Военна гробница", разположен на около 8 км от града. Комплексът е изграден в памет на  загиналите български и румънски войници по време на историческата битка за Тутракан.
Тук нямам снимки, въпреки че имам печати, но планирам скоро отново да намина, за да обогатя фотографския си фонд.
Надявам се да последвате маршрута,  да се насладите на крайдунавската красота на България, на част от Добруджа и разбира се да създадете собствени спомени от преживяното.....Приятно пътуване!

 
Ако публикацията ви е харесала, моля използвайте бутона "Сподели", за да я видят повече хора. Благодаря!



# Актуално от 10.12.2012г.: Проектът „Трансграничен път Липница –Кайнарджа” е вече завършен. Пътят между двете общини е вече официално открит, но все още не може да се преминава свободно между двете държави. Това би станало едва, когато и двете страни влязат в Шенген или ако има пропусквателен пункт.
* Повече и обновени снимки на страницата ни във фейсбук - Facebook

# Актуално от 22,03,2017г.. Проектът е одобрен

2 коментара:

  1. Случайно попаднах на тази публикация, но съм приятно впечатлен! Напоследък се занимавах малко с миналото на Добруджа а такива публикации точно сега с амного полезни. И необходими!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодарим, че се отбихте при нас и оставихте отзив!
      Добруджа е един от най-любимите ни райони, в който често обикаляме.
      В блога може да откриете още публикации за интересни обекти и места от този регион.Ако желаете да им хвърлите един поглед, лесно може да потърсите по дума в полете "търсене", горе в ляво или в съдържанието.
      Поздрави и весели пътешествия!

      Изтриване